разказ   Никой няма да види. Всичко, което можеше да се направи, е направено. Остава само да закова вратата и- край. В дъното на гаража е закопано тялото. Изтърбушено. Разкъсано. Главата е отделена от него. Остава само да закова вратата. До снощи в мен нямаше нищо особено, освен омразата, но в кого я няма, бях като всички останали. Снощи го убих. Не ми оставаше нищо друго, освен да го убия. И го убих. Отрязах главата му. Отрязах краката му. Изтърбуших го. Закопах го в земята. Лопатата е подпряна от вътрешната страна на вратата на гаража. Може би трябва да се циментира подът, да се застеле с две педи пясък и цимент и да се приключи въпросът. В гаража не мирише на петрол, мисля, че никога не е имало кола в него. Не знам чии е , попаднах случайно в него. Така, както си вървях, гледам- отворен гараж, човекът беше в дъното, беше се навел надолу, не знам какво правеше. И после не разбрах, не се интересувах. Насъбралата се омраза избухна внезапно. Този човек в гаража нямаше нищо общо с мен, а може би и с когото и да било, но знаех, че винаги съм търпял издевателствата му. Защо трябваше да живее? Нямах нищо в ръцете си. Върнах се, избрах един камък и се промъкнах до вратата. Изведнъж се сетих за ножа. Бръкнах в джоба си и го извадих. Беше с дълго острие. Приближих се до наведения и замахнах. Ножът потъна с хрущене в гърба му. Не падна. Остана приведен напред. Повторих удара и отново не падна. Едва когато ударих трети път, тогава се строполи напред, но някак вдървено. Падна и повече не мръдна. Тогава отрязах главата му. После- ръцете и краката. Изкопах трап вътре, в дъното на гаража, и зарових тялото заедно с останалите парчетии. Този гараж е чужд, хората трябва да си заключват гаражите. Не съм виновен, беше с гръб към мен, беше в гаража. Мразех го. Като всички, омразата е във въздуха, да се е пазил, да не е подлагал така гърба си. Никой не му е виновен. Трудно ми беше да отделя главата от тялото, ножът се захаби, с краката и ръцете беше още по трудно, но в последна сметка се справих. Няма проблеми. Важното е човек да постави цел пред себе си и да я следва, тогава нищо не може да му се опре. Беше гол, когато   го видях. Мръсник, нямаше никаква дреха върху себе си, беше чисто гол, той си е виновен. Виновен е. Виновен е затова, че през целия ми живот се е държал гадно с мен. Като дете не ми обръщаше внимание, като ученик не се интересуваше от мен, като войник ме мачкаше и всичко това заедно, когато започнах работа. Той ме застави да строя светлото бъдеще на соца, след това ме застави да строя светлото бъдеще на демокрацията. Той прогони децата ми по света. Виновен е, защото отмъкна жена ми, виновен е, защото измами надеждите на дъщеря ми, виновен е, защото свърза сина ми с наркомани. Виновен е за целият ми скапан живот. Винаги съм го мразил, винаги съм искал да го убия. И го убих. Обичай ближния си! Убих го. И беше гол, така, както майка му го е родила. По-късно може и да съжалявам. Винаги съм съжалявал. Но сега не, не съжалявам за нищо, сега съм доволен, че го убих. Зарових го. Няма да изгние лесно. Пластмасовите манекени не се разпадат бързо. Страхувам се да не попадна в гараж, в който да видя приведен човек от плът. Наистина, ужасно се страхувам.

Хареса ми изказат ти и носталгично ми припомня едно мое разказче :)

Благодаря ви! Стар е, но блога ми е днешен, та реших да пробвам.