Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2011 21:49 - ПУШКА В КИЛЕРА 3
Автор: marinovdm Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1924 Коментари: 3 Гласове:
2



-         Оня мръсник, Захариев ли ме е издал?

Стаматов я гледа, без да разбира каквото и да било, а тя се обръща към него:

-         Или ти си се раздрънкал?

Бързам да отклоня погледа и към себе си.

-         Стреляно е от твоя двор. Видяла ли си нещо?

-         Казах ви, че през нощта съм спала. Събудих се от изстрела.

Измъквам делото от бюрото. Отделям преписката, бавно изваждам снимката на Гайтанджиев.

-         Гайтанджиев е бил убит оня ден при опит да премине границата.

Тя ме фиксира с поглед продължително, хваща снимката, без да я гледа, без да я вдига от бюрото, после я пуска. Гледа ме, в очите и има недоверие, отчаяние, болка, мъка, тревога. Отпуска ръцете си  , те висят, тялото и се навежда напред, Гешева издава продължителен стон и занарежда:

-         Гайтане, Гайтане, мръснико мръсен, мой Гайтане, защо така, така ли трябваше, да се не стопиш, да вампирясаш, Гайтане, мира да не намериш и в земята. Гайтане, зачерни ме...- после утихна внезапно, изправи се, лицето и е сухо, без сълзи, поглежда ме, без да ме вижда:- Пишете, всичко пишете... обичах го Гайгана, обичах го, обикнах го още като дойде в селото, като го доведе оная никаквица, Кера. Тя на човек не приличаше, Гайтана не беше мъж за нея. Със Стоян си имахме приказката, закачаше се, задяваше се, ама повече нищо, и с Кера се задяваше, но токова. Повярва Гайтана, нямаше начин да не повярва, че Кера му изневерява със Стоян, тогава започна да остава при мен. Тогава хем се зарадвах, хем се плашех от заканите на Гайтана.Не давах дума да се издума, какво, викам му, ще спечелиш, мене, викам му, ще загубиш, само дето в затвора ще отидеш. Уж му изстина Кера, разведоха се, ама от сърцето му не излезе, Стоян все в очите му беше, от селото се махна, да не го гледа, когато дойде обаче, все за това говори- че Стоян му разбил живота, че няма да остави тази работа така, докато не го затрие от земята. Тъй, петнайсе години; викам му,толкова време мина, смешен ставаш, той ми вика, навремето станах смешен, сега не съм. Викам му, мене нали имаш? Ти, казва, си друго, онова не се забравя. Гайтана, вика, не забравя... Преди петнайсе дена дойде у дома. Продадох, вика, къщата, петнайсе хиляди лева взех, през границата, вика, ще бягам, ама най напред ще очистя Стоян и Кера. Викам му, ти без акъл си останал, толкова време мина, зарежи я тая работа, не виждаш ли какво става около тебе, хората се женят и разженват... да, рече, ама не и Гайтана. Като че ли беше полудял... В неделя вечерта взе на Стаматов пушката. С нея, вика, ще го убия. Вечерта от оградата стреля, като се прибираше Стоян. Върна пушката и дойде в къщи. Добре е, рече, за Стоян ще се хванат, докато се усетят... стегна се и замина.  Щеше да ми се обади по-късно. Така ли щеше да ми се обадиш, Гайтане? Той през границата тръгнал...

Поглеждам Стаматов. Лицето му, в сянката, изглежда жълто.

-         Гешева, кой взе и кой върна пушката от килера на Стаматов?- обръщам се отново към нея. После, докато тя вдига глава, кимам на Петров и той извежда Стаматов навън.- Гешева, необходима ми е цялата истина, нищо повече, но и нищо по-малко от истината. Разбираш ли ме добре? Това е единственото нещо, което можеш да направиш  все още за себе си.

Удивително е лицето на тази жена. Отново няколко пъти сменя изражението си.

-         Може ли чаша вода?

Подавам и вода. Тя мокри устни, после оставя чашата на бюрото. Удивително спокойни са и ръцете и за състоянието, в което се намира.

-         Казах ви, че обичах Гайтанджиев, и сега го обичам, не го давам за никой, той беше мъж. Знаете вече, че мъж ми е починал отдавна. Не се ожених втори път. Като дойде Гайтана в село, обикнах го още като го видях. Не беше той мъж за Кера. В село се носеха слухове, че Стоян Ташков ходил при мен. Не е вярно, мъж при себе си не бях пускала, докато не дойде Гайтана. Опитвах така и така, не ще, оная, Кера, ще речеш, че му беше взела акъла, другите мъже се заглеждат, той не. Ташков тогава беше бригадир. Вървеше му приказката, тая подкачи, оная закачи, само на приказки, не беше такъв да посяга. Поднасяше се и с Кера, като с всички останали. Подхвърлих му на Гайтана, не вярваше, ама после ги видял един път, че говорят, и повярва. След туй, какво, разделиха се, Кера замина за София. Той остана с мен, ама друг някак си. Ще речеш, че го беше омагьосала. Не можеше да понася Стоян, искаше още тогава да го убива. Спирах го, как да му кажа, че Стоян няма никаква вина? Не вървя, четири години и половина изкара и се изсели, отиде в Долна поляна. Не ме взе със себе си, не можел да ме гледа до себе си, искал да забрави, ама не забравяше, идваше при мен, стои на прозореца, гледа, като мине Стоян, и скърца със зъби, като че с времето се усилваше злобата му. А пък Стоян какво, той нищо не знае. Как да му кажа на Гайтана, мене щеше да убие? Миналата седмица като дойде, разбрах, че е решил. Пистолет носеше, видях го, същият от снимката. Викам му, откажи се Гайтане, не щя да ме чуе. Тогава му викам, ти си решил, ама не така, Иван Стаматов , викам му, ще ти помогне... до си измъкнеш после. Как тъй, пита. Викам, тъй, няма да питаш... всичко си казвам, както беше, нямам вече какво да крия... в неделя вечерта отидох у Стаматови, пушката му беше в килера. Знаех, че има катинар, който не се заключва, взех пушката и я занесох у нас, дадох я на Гайтана. Вечерта, Стоян като се връщаше, щом се приближи, Гайтана му викна от дувара „Стояне” и той се обърна. И тогава... защо ти трябваше, Гайтане? Ама така било писано. Прибра се Гайтана у дома. затворихме се. После се събраха хора. Излязох и аз. Стоян беше умрял, съвсем беше умрял. Сутринта, рано, взех пушката и отидох у Стаматови. Оставих пушката в килера и викам на жена му, тя излезе, казах и за Стоян, че някой го е убил през нощта. Мислех, че това ще е последният ми грях, че ще се съберем накрая, ама друго било писано. От обич ли беше, от самотия ли беше, не мога да кажа. Исках Гайтана да спася.- Тя не закрива лицето  си с ръце, гледа навън през прозореца, а от очите и текат сълзи.

Свалям приготвения протокол за очна ставка, поставям друг и записвам показанията и. Капитан Петров я откарва с автомобила до управлението в града, а аз оставам да говоря с Каишева. Докато я чакам, викам Иван Стаматов.

-         Иване, разбра ли, че трябва да си заключваш оръжието?

Той само маха с ръка и клати глава, много нещо, вика, разбрах...

 

ХVI

 

Каишева е към петдесетте. Още пази жив спомена за Гайтанджиев. Опитвала се да го забрави. До преди десетина години, а и сега била готова да се съберат отново. След развода заминала за София. След това се омъжила, добре живяла с мъжа си. Починал преди две години. Нямало такова нещо между нея и Ташков и не можело да има. Гайтанджиев бил мъжът , който и трябвал и от който имала нужда. Ревността му била виновна за всичко, не се издържало, развели се, не е преставала да го обича. Сега била добре, не си спомня за миналото. Децата поотраснали, пет години до пенсия и оставали. Така е, казва, разминахме се с Гайтанджиев и повече не се срещнахме...

Прибирам материалите и се готвя и аз да тръгвам. Но първо се отбивам при кмета.

-         Това- казва- вашето не е работа!- и ми подава ръка за довиждане.

-         Не е работа- съгласявам се и му стискам ръката.

 

 

 

 





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martito - Хмм. . . изненада. . . почти. . . че ...
21.08.2011 09:32
Хмм... изненада... почти... че Гешева е замесена:))
цитирай
2. marinovdm - Ако
21.08.2011 09:36
Ако го бях измислил, можеше и по интересно да стане :-))
За мен беше чест, че го прочете! :-)))
цитирай
3. martito - :))))))))))))))))))Е, не знам как ...
27.08.2011 22:56
:))))))))))))))))))Е, не знам как би станало, ако го беше замислил:))) Обаче ей на - пак жена в основата на всичко...;))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marinovdm
Категория: Лични дневници
Прочетен: 80589
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728