Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2011 17:41 - ПУШКА В КИЛЕРА 2
Автор: marinovdm Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1928 Коментари: 2 Гласове:
1



-         Друг не е влизал, нали?- пита Петров.- Кога ще се върне?

-         В четвъртък, синът му учи там, помоли ме за един ден...

 

VIII

 

            Подава главата си от вратата и казва „здрасти”. Каня го да влезе, сяда на стола и се заглежда насреща ми.Изпито лице, като на икона, с изпъкнали скули и двудневна брада по лицето. Очите му не спират на едно място, бързо обхождат кабинета, искам да кажа, канцеларията, мисля, че му е все едно, както и на мен. След като установихме кой е кръстосвал двора на Гешева, Драганов едва ли ще ми каже нещо ново.

-         Как се казваш?- вадя лист за машината.

-         Драган Христов Драганов.

-         Къде живееш?

-         На горния край на селото- и сочи с пръст зад гърба си.

-         Какво прави на седми през нощта?- приготвям се да записвам на машината. Не очаквам да ми каже  нещо съществено, той живее на другия край на селото, действително има алиби, спал е през нощта.

-         Сега, другарю следовател, ще ви разкажа цялата работа как стана. То убийството стана на седми, това беше в неделя срещу понеделник. В събота и в неделя тук е пълно с виладжии, това вече сте го разбрали.В четвъртък бях на лозето, върнах се късно, вечерях и тъкмо щях да си лягам, дойде шурея ми на гости. Пихме по едно, после се преместихме в пивницата. Там бяхме някъде до към дванайсе, после се преместихме у шурея и продължихме до сутринта. От там отидох направо на работа. През целия ден работих, а вечерта...

-         Драганов, исках да ми разкажеш за вечерта на седми.

-         Ами нали ви разправям другарю следовател, на пети вечерта заварих козата болна, цяла нощ доктори търсих, фелдшери, едвам върнахме козата, щото доктора го нямаше, а пък фелдшера се беше запил, легнах си към три часа през нощта. На другия ден пак на работа, беше събота...

Спирам да пиша на машината, а той продължава да говори къде е бил в събота, как вечерта се е прибрал с намерение да си легне рано...

-         Добре, Драганов, разкажете ми за неделя, на седми вечерта къде бяхте?

-         Бяхме в къщи, другарю следовател, точно стигам дотам, в събота вечерта щях да си лягам рано, ама пристигнаха дъщерята и зетя от града, щели да заминават на другия ден на излет в гората, искаха да им очистя две пилета. Очистих ги, оправих ги, докато се разговорим, и то пак стана никое време. Дъщерята вика, добре си живеете тук на село, ни трамваи ви пречат, ни тролеи, тихо е, а ние не можем да се наспим като хората.

-         Драганов- мисля си, че тоя наистина може да ме изкара от търпение- кажи ми какво знаеш за седми вечерта, ако знаеш нещо.

-         Ми то вече стигнах и до седми, само че зетят свърши цигарите в събота, жената вика, иди да купиш цигари. Отидох, вече затваряха, двама души имаше вътре, Гайтанджиев и още един, ама не го познавам. Купих цигари и се върнах в къщи. В неделя пак работих, ама този път у нас, в двора, вечерта си легнах. Ние сме в горния край на селото, от къде да знам, че са убили Стоян. Чух да разправят  най-различни работи : че Ванчо го е убил, ама не вярвам после, че Иван Стаматов го убил с неговата пушка- много слухове се носят.

-         Кой ти каза, че Стаматов го е убил?

-         Знам ли кой беше, в магазина, май Гешева спомена нещо такова.

Гледам пред себе си и си мисля, че от нас не е изтекла информация за пушката на Стаматов. Карам го да разкаже още веднъж всичко  и го пускам да си ходи.

 

 

 

 

            Капитан Петров влиза в канцеларията и се отпуска на стола. Има изморен вид и наистина е изморен. Въпреки това, в скоро време не се предвижда почивка нито за него, нито за мен.

-         Готови ли са всички експертизи?

-         Всички до една, въпреки, че не виждам ползата.

-         И аз не виждам, но нека сме на чисто. Кога трябваше да дойде Мария Гешева?

-         Следобед, в четири.

-         Обади и се да не идва днес.

-         Да спираме за сега, а?Можем, защо да не спрем, дотам сме я докарали, че...

-         Въртим се в това село вече трети ден и...- той захвърля една празна цигарена кутия в ъгъла, там, където би трябвало да се намира кошчето.- Мисля, че тук повече нямаме работа.

-         Утре се прибираме, пушката е налице- подхвърлям му и се навеждам над отвореното чекмедже на бюрото.

-         Да забираме Стаматов и да заминаваме. По-чиста работа от тази досега не сме вършили. Предаваме Стаматов на прокурора и излизаме в отпуска.

-         Може и в пенсия- вадя чист лист и започвам да чертая по него.- тъщата ти да не е болна?

Петров се обръща рязко към мен, но аз се правя,  че не го забелязвам.

-         Седни да пообмислим за последно. Значи така... първо, убийството не е в резултат от скарване в пивницата. Не е в резултат на скарване през деня. Не е в резултат на скарване в близко време...- Второ- убийството не е извършено по непредпазливост или при внезапен умисъл. Извършено е от засада.

-         Голямо откритие!- промърморва Петров.

-         Стига си мърморил, кажи нещо конкретно... трябва да приемем предумисъл. Съгласен ли си ?

-         Остава и да не съм съгласен! После? Извършено е с ловна пушка и така нататък...

-         Мотив?

-         Стара вражда. Щом изключваме нова...

-         На базата на...?

-         Хиляда и една причини, освен ако не излезе хиляда и втората.

-         Добре, да видим това, с което сме наясно.

-         Стреляно е от двора на Мария Гешева. Тя не знае нищо.

-         Това дали знае или не, ще го оставим за по-късно, тук няма защо да избързваме.

Петров гаси току-що запалената цигара.

-         Добре де- продължавам- засега  приемаме , че Гешева не знае нищо. После, стреляно е с пушката на Иван Стаматов. Кой знае за това? Засега ние двамата и експертът.

-         Забрави този, който е стрелял.

-         Благодаря ти, че ме подсети. Не се сърди. И Драганов подхвърли преди малко, че Ташков е убит с пушката на Стаматов. Май че трябва да затваряме кръга, а? Как мислиш?

-         Нищо не мисля. Пропуснахме Захариев- шофьора на джипа; не сме разпитали Гайтанджиев. Трябва да се преразпита Мария Гешева. Ще притиснем малко повече и Стаматов.

-         Други версии?

-         Да е убит по погрешка.

-         Това го изключихме- станах и отворих прозореца- авторът?

-         Стаматов.

-         Или някой друг. Захариев е бил в двора на Гешева, самата Гешева, разбира , и Стаматов, но и Гайтанджиев. Сега, представи си този някой друг отива, взема пушката на Стаматов, стреля през оградата на Гешева, връща се, оставя пушката в килера на Стаматов и се скрива.

-         Не се връзва. Добре обмислено, ама на книга. Пушката не е със заглушител, ловна пушка като тресне нощно време, ще събуди половината село. Да вървиш  да връщаш след това оръжието е все едно да речеш- ела мечко, да ме изядеш. Не ми се вярва.

-         Значи, остава Стаматов?

-         По-важното е, защо убиецът е стрелял от двора на Гешева?

-         Да не искаш да стреля от собствения си двор? Мария е вдовица, сама жена...

-         Ами ако пушката е върната на другия ден? Докато търсихме кои са ловците в селото и кои имат пушки... става ли?

-         Това става.

-         Значи, прибавяме следното: убиецът взима пушката на Стаматов, изчаква прибирането на Ташков, убива го, след което се скрива. Сутринта отива и връща пушката. Времето е удобно. Селото е събрано на площада пред кметството. На  всичкото отгоре, пуснахме и слуха, че Иван е задържан. Става ли?

-         Можеше и да стане това, за което твърдиш, ако не се беше случило следобед.

Петров не обръща внимание на забележката.

-         Този някой трябва да е добре познат на семейството  на Стаматови, за да оправдае присъствието си у тях, ако случайно го заварят там.

-         Трябва още да бъде и непознат на Гешева, защото пък тя е могла да го познае, докато се е въртял в двора и.

-         Около последното предположение ще поразсъждаваме по-късно, няма защо да избързваме. Освен това пропускаме важна подробност.

-         Коя?

-         При разпитите на няколко пъти се засича този... Гайтанджиев. В събота е бил в селото.

-         В неделя и понеделник не го е виждал никой.

-         Това трябва да се провери. Май че Симеонова каза нещо  по въпроса- вадя делото и намирам протокола на Симеонова,- разбира се, точно тези думи не съм записал но тя спомена за някаква връзка между Гайтанджиев и Гешева.

-         Значи включваме и преразпит на Симеонова-

-         Необходим ни е и Гайтанджиев. Какво е правил в селото, кога е пристигнал, къде е ходил и кога си е заминал?Да се изиска справка за него.

-         Другарю Кирилов- капитан Петров поглежда ноктите на ръцете си на светлината на настолната лампа,- не ти ли се струва, че преливаме  от пусто в празно? Имаме пушката, имаме убития, знаем чия е пушката. Разказваме си приказки и чакаме Стаматов да избяга, та после да го гоним.Защо не си свършим работата както следва, ами се правим на много умни?

-         Петров- става от стола и се приближавам към него,- ако знаят шефовете докъде сме стигнали и с какво се занимаваме, ще ни пратят на постова работа.

С тази приказка му връщам топката за класирането, още повече, че много обичам да го дразня в подобни моменти: когато се чудя какво да правя, когато не виждам изход, когато е много чисто или когато и двамата нямаме работа. За сега работният ден е привършил, затова сядаме  и изиграваме една партия шах.

 

Х

 

През нощта спря да вали. Следващия ден ни посрещна  със слънце, един хубав, слънчев ден.

Очаквам идването на Стаматов. Прехвърлям точките по плана, който сме съставили с Петров. Подлагам за пореден път на анализ версиите и задачите по проверка на тези версии. Би било добре, ако можехме да открием престъпника само с мислене и анализи, при наличието на една тапа от ловен патрон, но за такова нещо трябва да сме гениални, а такива претенции нямам нито аз, нито Петров. Прекалено обмисляме, оглеждаме нещата дори и когато те са съвсем ясни. Винаги могат да се обосноват  или оборят десетина версии и при най- ясните случаи, знаем го и двамата.

В случая „Стаматов- Ташков” обаче нито |Петров, а още по-малко аз можем да обосновем  съмненията си във версията, че Стаматов е извършил престъплението. Крепи ни единствено липсата на мотиви, но не сме сигурни, че сме наясно за действителните отношения между двамата. Отделен е въпросът, че са извършвани убийства и при по-нищожни скарвания от това, за което ни бе разказал горския. Мисля си и за следите в двора на Гешева, за шофьора на съвета, за самата Гешева, за Гайтанджиев, мисля си още и за Петров, който замина рано сутринта в Гола Поляна при Гайтанджиев. Една формална проверка, породена от намека на Симеонова за връзката между Гайтанджиев и Гешева. Не знаем каква е била точно тази връзка,, но сме сигурни, че изстрелът е даден от двора на вдовицата. Наистина, този, който е стрелял, е рискувал да бъде видян от нея. Не знаем и действителните причини за развода на Гайтанджиев. Изобщо, възникнаха много въпроси, които изискваха отговор. В последна сметка най-вероятно бе да се окаже, че Ташков и Стаматов са имали нещо помежду си, което не знаем и което сега може да каже само Стаматов. А той няма да го каже, докато не бъде притиснат от фактите. Фактите пък за сега са една пушка, макар, че и това  в случая не е никак малко. По-лесно е с такъв факт да изпратиш Стаматов на съд, отколкото да се ровиш в нещо съвсем съмнително. Стаматов няма да проговори по простата причина, че не виждам начин как да го накарам да каже нещо, с което би разобличил себе си. На това отгоре, не знаем и какво е търсил Захариев, шофьорът на съвета, в двора на Гешева.

Трудно е да се опише чувството ми на малоценност, което ме обзема в такива минути: усещам безсилие, сблъсквам се и с една скрита  автонасмешка, преследваща ме през цялото време.

 

ХI

 

Вратата се отваря и в процепа се показва гръб. Стаматов влиза и едва тогава се обръща.

-         Добър ден, другарю началник, още като ми казаха, че си ме викал, и ето ме, идвам.

-         Сядай, сядай на стола.

-         Видях, че Мария излизаше оттука. Какво стана, разкри ли се убиеца? Ей, да знам кой е, ей с тези ръце ще го вържа и ще го докарам, пред вас ще го докарам.

Знам, че през вечерта на убийството е изпил в пивницата триста грама гроздова с ментовка, прибирайки се, е залитал. Могъл ли е да се примери толкова добре?... Нищо не е изключено.

-         Разкажи ми още веднъж, колко пъти и за какво сте се спречквали с Ташков? Да ти се е заканвал нещо?- опитвам се пак да подхвана отнякъде една нишка, която не знам дали изобщо съществува.

-         Нали ти разправям, заканваше се тогава, ама то не люто; то който и да го глобиш, всеки се заканва.

-         Кога си стрелял за последен път с пушката си?

-         И това рекох, не съм я пипал от зимата. Така си стои в килера.

Изчаквам го да спре, да вдигне глава към мен и като го гледам в очите, казвам:

-         Стоян Ташков е убит с твоята пушка.

Не мога да обясня точно промяната, която настъпва в лицето му; остават само едни очи, в които има и изненада, и объркване , и страх.

-         Хе, хе-хе...тц, не е вярно, другарю началник, не съм за майтап аз, не може да е вярно, пушката си ми беше в килера. Ми тя мойта пушка нали я видя, тя е рязана, всеки не може да стреля с нея, друг я уцели ей тая врата, я не, тя си има чалъм моята пушка.

Вадя от папката материалите на експертизата. Той дори не ги поглежда.

-         Ами тогава...аз?

-         Ти, именно ти, трябва да ми разкажеш всичко, от началото до края. Какви са били отношенията ти с Ташков, какви са отношенията между теб  и Мария Гешева, какви са отношенията ти със Захариев, какви са отношенията ти с Гайтанджиев?

-         Защо? И той ли е убит?- гласът му прозвучава глухо в канцеларията.- Значи и двамата са убити. Мария, тя, другарю началник, тя се е оттървала и от двамата, тя и мен може да убие...

-         Хайде сега, не ставай смешен. Какво общо може да има Мария?

-         Тя, тя беше любовница на Стоян, после на Гайтана. Само тя... тя и моите пилета... ама и аз... тя, само тя го е направила.

 

 

 

ХII

 

-         Трите ви имена?

-         Георги Стоянов Захариев- отговаря  ми шофьорът на джипа. На краката му са обувките,  тези, които така много ни интересуват и заради които се наложи  Иван Димов да боядисва стените  около входа на кметството. Обувките са спортен тип, сами по себе си нищо особено. Особеното е това, че са се разхождали из двора на Мария Гешева. Собственикът им, облечен в  дънки, един номер по големи от ръста му, с риза и вратовръзка, ме гледа почти дружелюбно, или поне на мен така ми се струва. Аз го гледам  също почти с любов, поне за това,  че не се е сетил да изхвърли обувките. Междувременно, онзи сподавя една прозявка, небрежно покривайки уста с опакото на ръката си, което ми дава възможност да видя и дланта на дясната му ръка- широка, с къси пръсти, с набито машинно масло в порите. Облегнат е на стола, с кръстосани крака, опънати напред. Оглеждам го внимателно, после и аз се облягам назад.

-         Предварително искам да ви кажа, че нямам нищо общо със Стоян Ташков. С него нито съм говорил, нито съм се карал, нито пък е имало за какво да се караме. Повтарям- нямам нищо общо със случая.

Гласът му просто е спокоен.

-         Захариев, разкажи ми какви са отношенията ти с Мария Гешева?

-         С коя, с вдовицата ли?- отново сподавя прозявката си шофьорът на кметството.- Извинявайте, не съм спал снощи, пътувах цяла нощ. Нищо нямам с нея, че тя е вече към петдесетте, какво мога да имам с нея?

-         Захариев- питам го отново, без да съм сигурен дали не греша относно времето, през което са оставени следите от обувките му,- какво прави през нощта на убийството в двора на Гешева?

-         Не съм бил там. Какво ще правя в двора?

Вадя на бюрото няколко снимки от направените отливки.

-         Тези снимки са на отпечатъци от обувките ти, взети от двора на Гешева. Можеш да ги разгледаш. Не е потвърдено с експертиза, но това лесно ще стане. Като начало, можеш да си погледнеш обувките. И така- какво прави в двора на Гешева?

Шофьорът бърка в джоба за носна кърпа, забърсва дланите си, после лицето и врата. Чакам търпеливо да прибере кърпата. Когато обръща поглед към мен, в очите му има по-малко увереност.

-         Ще ме задържите ли?

-         Зададох въпроса и чакам да чуя отговора.

-         Ще ви кажа, може ли да запаля една цигара?- и не дочакал разрешението ми, вади пакет, пали, но гаси цигарата в пепелника на бюрото- Бяхме се събрали тогава у нас. Пихме до някое време, трябва да беше докъм девет, после се хванахме на бас, че мога да взема две кокошки от Стаматов...

-         Искаш да кажеш, да ги откраднеш?

-         Да, ама понеже се хванахме на бас... това е, отидох и ги взех от курника му.

-         Друг път вземал ли си оттам пилета?

-         Случвало се е, един-два пъти.

-         Защо трябваше да минеш през двора на Гешева?

-         Ами курникът на Стаматов е до оградата и.

-         Не е това причината. Виж скицата- показвам му разчертания лист- до курника се стига по лесно от улицата, отколкото през двора на Гешева?

-         Има и друго- Захариев навежда очи към върховете на обувките си- Тя прави стриптийз вечер на прозореца си, затова...

-         Хайде сега, нали е на петдесет...

-         Ами нея вечер се приближих, погледах малко, вътре беше Гайтанджиев, тя му говореше, той слушаше. После си тръгнах. Нищо лошо не съм направил, другарю следовател! За пилетата беше на шега, ще му ги върна на Стаматов, и другите ще му върна, мога да му ги платя, колкото поиска...

Навеждам се да вдигна химикалката от пода и си позволявам зад бюрото една широка усмивка, съвсем не на място. Когато се изправям, тя вече не е на лицето ми.

 

ХIII

 

 

-         Всичко си казах, другарю следовател, защо ме викате пак?- Симеонова задава въпроса още от прага.

-         Заповядай, седни. Само една-две подробности имам да уточня и си свободна- местя делото, в което са се събрали вече доста материали и където би трябвало вече да прозира истината отнякъде.

-         Започна вчера да ми говориш за Гайтанджиев и Гешева. Нарочно ли не ми каза за Стоян Ташков  и Гешева?

Въпросът ми попадна като ли съвсем на място. Симеонова се оглежда и след като се уверява, че няма друг човек, се навежда напред, при което бюстът и се разлива на бюрото, и заговаря бързо:

-         Това беше преди, те имаха нещо със Стоян, ама после Гайтана се намеси и Мария тръгна с него. А пък Стоян, като нямаше какво да прави, да вземе да натопи Гайтана на жена му. И от тогава Гайтана закъса, жена му не го пускала при себе си. После се чу, че пък Стоян имал нещо с Кера, на Гайтана жена му, ама май че не излезе вярно.

-         Миналия път каза, че Гайтана не „сайдисвал” жена си.

-         Ами то не съм била там, така си мисля, щото една жена, като я лъже мъжът и, какво може да направи.

Предупреждавам Симеонова за отговорността, която носи за лъжесвидетелстване, и тя се отдръпва от бюрото, изправя тялото си. Гледа ме така, както може би гледа свекърва си.

-         Казвам това, което знам и което мисля, то някой да не е бил при тях, че да каже точно как е било. Като искате точни сведения, питайте Мария и Гайтана.

Слагам чист лист на машината и записвам показанията и. Тя взима протокола и подписва, а аз се изправям до прозореца. Имам чувството, че селото вече забрави за убийството, но знам , че не е така. Просто изчаква.

Изпращам Симеонова до вратата и каня Иван Димов, който чака отвън. Той вади бележника си, рови в него и ми подава лист.

-         Ето адреса и името на бившата жена на Гайтанджиев.

-         Скоро ще ти дам реванш на шаха, как мислиш?

-         Готов съм, само че няма да ми даваш реванш, а имаш да вземаш реванш- и се хили такъв един.

Не съм затворил още вратата след него, когато телефонът зазвъня. Изчаквам третото позвъняване и тогава вдигам слушалката. Капитан Петров, обажда се от  Долна поляна:

-         Другарю Кирилов, нашият човек е продал къщата си преди един месец и е напуснал селото. Тук повече не са го виждали и не знаят къде е.

-         Оставяй всичко и се прибирай- траквам слушалката върху вилката и се отпускам на стола. Свързвам се с управлението и подавам две съобщения: едното за призоваване на Кера Каишева, и втората за издирване на  Кирил Кирилов Гайтанджиев /Гайтана/. Сряда е.

 

ХIV

 

А в четвъртък сутринта ме викат в управлението. Петров, който остава в Маломир да следи за евентуални промени, ме изглежда съчувствено  как вземам автобуса за града.

Докладвам на началника на отдела за обстановката до момента.

-         Среща ли се с Гайтанджиев?- пита ме той.

-         Не, разминахме се.

-         Така и предполагах- полковникът вади от бюрото тънка папка и ми я подава.- Гайтанджиев е бил убит при опит за преминаване на границата. Завързала се е престрелка. Притежавал е револвер, някаква антика, но е оказал доста сериозна съпротива. Един войник е ранен. Има и снимки.

Прегледах набързо материалите.

-         Убит е на девети вечерта, вторник срещу сряда. В него са намерени двадесетина хиляди лева, вътре е описано точно. Преписката е за теб.

-         Потеглям обратно за Маломир. В чантата си нося преписката, за да я приложа към делото, ако се окаже, че Гайтанджиев е убил Ташков, нещо, което при така създалите се обстоятелства щеше да бъде ако не невъзможно, то доста трудно.

-         - Поздрави от началството- казвам на помощника си и хвърлям  преписката върху бюрото. От нея изпадат няколко снимки. Той ги разглежда една по една.

-         Т ой ли е? – на снимката е убитият Гайтанджиев, до трупа се вижда револверът му.

На другите снимки са заснети различни пози, парите, които е носел, отделно револверът, патроните за револвера.

-         И какво, трябва да приемем, че той е убил Ташков, така ли?

-         Страхувам се, че тепърва трябва да доказваме това- събирам снимките и заедно с останалите материали от преписката ги прибирам в делото- Обади се кмета, утре сутринта да дойдат Иван Стаматов и мария Гешева. Кера Каишева също трябва да пристигне утре, само че след обяд. Да дойде и Захариев.

 

 

 

ХV

 

И така, приготвям канцеларията за провеждане на очната ставка. Към осем часа се появява Иван Стаматов. Каня го да седне на стола до прозореца, така, че лицето му да е в сянка. На въпросителния му поглед не давам никакъв отговор. Малко по късно пристига и Захариев. Оставям го в коридора, пред вратата. Няколко минути по късно идва Мария Гешева, с тънка рокля с деколте и дължина, която би приличала повече на двадесет и петгодишна жена. Соча стола срещу прозореца, лицето и се осветява  добре от идващата отвън светлина- промените по него щяха да бъдат от значение.

Слагам в настъпилото мълчание лист на машината, записвам данните на Стаматов и на вдовицата в протокол за очна ставка.

След това се обръщам към Гешева:

-         Признавате ли, че сте извършили кражба на четири роя кокошки, собственост на Иван Стаматов?

Въпросът ми изненадва и двамата. Докато лицето на Стаматов изразява недоумение, лицето на Гешева видимо се отпуска. Други промени по него не се забелязват.

-         Не мога да призная такова нещо. Обиждате ме с въпроса си, другарю следовател- стрелка ме тя с очи.

-         Видели са те, Гешева, много неща са видели. Повтарям: колко кокошки сте откраднали от Стаматов?

-         Не съм крала кокошки. Той...

-         Гешева, колко време през този месец Гайтанджиев живя при теб?- Прекъснах я и и зададох в упор предварително подготвения въпрос.

Вдовицата вдига лице и погледите ни се срещат. Виждам две сиви, студени очи, в които се мярка безпокойство. След това едно артистично примигване с клепачите ги скрива. Тя вдига ръка и приглажда косата си, добре поддържана, боядисана, черна коса, светлееща в корените си. После пита:

- &




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martito - Питам и аз - май трябва да има и още...
20.08.2011 21:00
Питам и аз - май трябва да има и още?:)))
цитирай
2. marinovdm - Май нещо става
20.08.2011 21:46
Беше си цялото, а сега липсва края. Ми така е с криминалетата, не знаеш от къде какво ще изскочи :-))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marinovdm
Категория: Лични дневници
Прочетен: 80589
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728