Рисковете са много- от една страна, всеки момент може да попадне в затвора, от друга, рискува да бъде окраден и от трета, да бъде очистен при недобро или неточно изпълнение. Знаеше, че в куфарчето бяха зелените, прахът отиваше в друга посока. Куриерите не отваряха куфарчето и няма право да го отварят, тяхното задължение беше да го предават от ръка на ръка, докато стигне до местоназначението си. Той не знаеше от къде идва и къде отива. Получаваше куфарчето на едната граница, предаваше го на другата, минаваше от ръка на ръка и повече не се интересуваше.
Случайно намери комбинацията, но по начало не си заслужаваше риска. Последният път, когато пренасяше стоката, съвсем случайно беше напипал комбинацията. Освен стоката, вътре имаше и фотохартия. Наложи се да сложи нова хартия, иначе щяха да разберат, че куфарът е отварян. В края на краищата, при толкова куриери, с него най-малко трима, кой можеше да установи къде точно е станала замяната. А и кой можеше да докаже какво е сложил вътре изпращачът. Не знаеше за къде е куфарчето, но минаваха повече от десетина дни, докато прекоси страната в едната, после в другата посока. След като успя да отвори куфарчето и видя наркотика вътре, реши, че се разиграват много пари, а на него му подхвърлят трохи. Намерили глупак да им върши черната работа с всички рискове, които носи! Замени наркотика със захар. Не мислеше, че куфарчето ще се появи отново, в обратна посока. Не очакваше повече да пренася каквото и да било, но то се появи. Толкова по-зле, ще прибере парите, паспортът е в джоба му, ако се покрие някъде, ще го намерят, но друг път! В последна сметка, той е само куриер, преносвач, муле. Никой нито го е запознавал със съдържанието на куфара, нито пък е поемал отговорност за съдържанието му. Неговото задължение беше да го пренася и той съвестно го изпълняваше. Той ли не знаеше цената на стъфа и нарастването на тази цена, колкото по на запад се придвижва! А какво получава за всички рискове- трохи, ето какво. Миналата седмица със захарта ги изработи. Ако имат късмет да са изпратили и парите, сигурно ще се стигне до изясняване на отношенията между доставчика и клиента. Има да се дърлят кой е виновен… Докато се разберат кой кого е измамил, него вече няма да го има, може да стигне чак до Австралия.
Ръката му се пресегна над главата и свали куфарчето. Влакът навиваше километрите по равното. Постави го на коленете си и се огледа. Имаше усещането, че някой го следи. Когато се зае с тази работа, имаше това усещане. После изчезна. Днес това нещо беше тук, беше достатъчно силно, за да го накара често да се оглежда, но не забелязваше нищо тревожно. А и наистина нямаше раздвижване около него. Никой не можеше да знае кой точно е взел наркотика. Ще им бъде трудно да разберат кой точно е взел и парите. Докато разберат, докато си направят проверките, той ще се е покрил. А сега ще провери съдържанието му, само ще прекара ръка по пачките с банкноти, ще погали тези зелени гущери, после ще ги прибере. С парите и наркотика можеше да започне съвсем нов живот.
Машинално заработи с ключалката. Не след дълго тя се отвори. Посегна за другата ключалка, повтори операцията.
Не можа да чуе взрива.
За няколко часа движението на влаковете беше възстановено.
Нямаше възможност на следващия ден да чуе международния телефонен разговор:
-Стоката редовна ли беше?
-Разбира се, че редовна.
-Чиста захар. Пуснах контрола.
-И какво?
-Единият от куриерите. Пускай новия.
-Глупак, мислил е, че ще го търсим кой е! Загубите?
- По договора: фифти-фифти.