Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2009 11:47 - ВРАБЕЦ
Автор: marinovdm Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2106 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Докато се бръсна сутринта, си мисля за това момче. В огледалото пред себе си виждам дървото зад прозореца и врабеца, който е кацнал на него. След това, когато започвам да се стържа с ножчето, врабецът отлита. Сигурно отиде да търси храна. Моята храна е в хладилника. Порязах се. Обръснах се. Измих се. Разтрих раничката със стипца. След това отворих хладилника. Цигара не запалих, защото съм решил да оставям пушенето по една нова система. В системата има няколко основни момента. Първо, това е играта, като че ли играеш някаква игра със себе си. Второ, не чувстваш забраната. Ако успея да оставя цигарите по тази система, ще бъда класифициран. Ще намеря своето място в предварително изчислена графа и ще се превърна в единица. Когато Марина е в къщи, често и говоря така, докато се бръсна, и тя ми казва, че сутрин съм говорел глупостите, които ми се полагали за целия ден. Сигурно е така. След като доядох закуската си, запалих цигара. Пушенето е вредно. Знам това. След като изпушвам първата за деня цигара, отивам на работа.
Х
Момчето срещу мен ме гледа и мълчи. Знам, че е пребърквало джобовете на съучениците си и го питам по въпроса. То ме гледа и мълчи. Искам да чуя гласа му. То не казва нищо. Носи тъмночервено поло и яке от тъмнокафява изкуствена кожа. Изтъркани дънки. Аз също имам такива, но не ходя с тях. Трябва да бъда строго стилен, т.е. стилно облечен: със сако, панталон, по възможност костюм, риза, връзка, косите сресани встрани. През прозореца се вижда нещо като площад, но не е площад. Няколко врабчета се гонят по това, което не е площад. Моят врабец също е там, или може би само прилича на него. Всички врабци си приличат. Като това момче отсреща, с дънки и яке от изкуствена кожа.
Х
Хванал волана с една ръка, подал другата през стъклото на прозореца, Павел помагаше с уста на радиото да свири, като в същото време си мислеше, че колата му се нуждае от основен ремонт. Не можеше да пприеме чуждото дете в къщата си. Някакъв товарен автомобил започна изпреварване отсреща и му засече пътя. Трябваше да навлезе в банкета. След като се върна на пътя, отново натисна газта. Марина беше влюбена в класа си, насън говореше с учениците си. Някакъв тип го изпревари и натисна спирачки под носа му. Едва удържа колата да не връхлети отгоре му. Натисна клаксона, с което благослови оня, и движението се успокои. Стрелката на километража кротуваше на осемдесет. И в службата:” Ти, казва, не можа ли да си вземеш друго дете, ами ще осиновявате този престъпник?” – “Марина го взе, защо да не го вземе?”- не знаеше дали се отбранява Павел. “Е, нищо де”-засмя се оня и си отиде. Всъщност, никой нищо не му беше казвал.
Х
Онази вечер двамата с Марина се върнаха късно, валеше дъжд.
-Боже, какъв порой, отдавна не е валяло така, не помня такъв дъжд.
-Да, и аз не помня.
И двамата казаха, че не помнят такъв дъжд не знам от кога, и си помислиха, че трябва да влизат в къщи, но не им се прибираше, защото вътре нямаше никой.
-Май че е по-добре да влизаме- той прекрачи навътре, във входа.
-По-добре е- отговори тя и излезе вън на дъжда- хайде, ела.
-Прибирай се, трябва да се преоблечем.
Тя стоеше на тротоара под дъжда. Той отиде при нея.
-Какво друго бихме могли да направим, освен да се намокрим под дъжда?
-Не знам, нищо друго не можем да направим.
Тръгнаха по тротоара и бяха вече съвсем мокри, когато се отбиха в снекбара.
-Знаеш ли какво е снекбар?
-Не е наша дума, ама заведението знам какво е: има кафе и нещо за ядене- засмя се тя.
Седнаха на една маса, искаха да вземат нещо, което да ги стопли. Дойде сервитьорката и ги погледна критично, от тях сестичаше вода, а вътре беше сухо и мокетът под тях се мокреше.
-Знаеш ли, Валери е умно дете?
-Знам.
Х
Това дете не беше наше и аз дори не знаех чие е, защото аз само казах на Павел, че няма да е зле да го осиновим, и после той го доведе. Не знам как е уредил въпроса. Знам само, че преди това го е викал в службата, момчето било крало някакви пари. Учило в някакво училище, където децата…не знам точно, а и не искам да знам. Всички искали това дете да бъде изключено, защото пребърквало портмонетата на преподавателите, без те да го усетят и при това много майсторски го правело. И други искали изключването му, защото пребърквало чантите на учениците, и изобщо всички били за изключването му.
Х
И тогава тя го поиска в нейния клас, накара ме да се намеся е да го вземем това дете, не само в класа, но и в къщи. Всичко това, разбира се, бяха глупости. Едва ли щеше да срещне някъде разбиране. Тя го заведе в къщи, вкара го в банята да се изкъпе, след това го сложи да спи в спалнята.

Х
Сутринта не ми се ставаше. Кебар работа. Тази, даскалицата, мие вика да полежа, защото сигурно съм изморен, ега ти кодоша! После грабна чантата и отиде на пазар, ама остави мангиза на масата. Разиграва ми Макаренко. После, като станах, гледам пари на масата. А даскалицата излезе. Отидох в кухнята да видя нещо за кльопане. Хладилника гъчкан. Като се наядох, свих парите в джоба си и излязох.
Х
Когато се върнах от пазара, видях го долу, седнал на входа. Попитах го защо е вън, той нищо не каза, само извади парите и ми ги подаде. “Друг път- казва- не ми разигравай Макаренко.” Нищо не казах, взех парите, качихме се горе, поставих парите под покривката на масата. Беше вече обед.
Х
Тя ми сложи нещо да ям, ама през цялото време, докато дъвчех, имах чувството, че дъвча нещо гумено и преглъщам нещо гумено. Тя не ме попита защо съм взел парите.

Х
Аз не го попитах защо е взел парите и той не ми каза ищо, защото чакаше да го попитам. И тогава аз прибрах остатъците от храната и започнах да приготвям вечерята, а той седна в ъгъла на стаята и гледаше оттам.
Х
Знаех, че ще ме попита защо съм взел парите, но тя не ме питаше. Трябваше да и кажа нещо, направих фал с това вземане на парите, направих фал и с това, че ги върнах, ама вече е свършено. Гледах едно мокро петно на пода в кухнята.
Х
Гледаше пред себе си в пода и когато след това тръгнаха към училището, той не можеше да се освободи от чувството, че някога на челото му е имало една топла длан. Тя го поведе за ръка и той тръгна с нея- и в часа беше внимателен, и слушаше какво се говори, а след това преставаше да слуша и чакаше тя да се върне и да влезе в класа, и да каже какво е направил в къщи и как е искал да открадне парите, но тя не идваше. Това не можеше да разбере, защото винаги са го сочили за пример и той беше свикнал с това и дори малко се гордееше, че не е като другите, и чакаше, но тя не идваше. Децата слушаха, защото бяха в час, и Валери слушаше и си мислеше кога най-после ще дойде и ще го посочи, и ще каже, че му е гласувала доверие, но че той не го е оправдал, но тя не дойде и той не можеше да разбере как може тя да не дойде и да го посочи за пример. Той знаеше, че всички отново ще скочат и ще искат да го изключат от училище и този път няма да има кой да каже, че трябва да учи, защото иначе какво бъдеще ще му се отреди, че в нашето общество никой не може да остане на улицата, че трябва да се грижим за всички. А той никак не искаше някой да се грижи за него, а искаше да чуе от устата на учителката, че не е оправдал доверието. Тогава щеше да почувства, че това е той. Но никой нищо не каза и трябваше да стои така до края на часа, докато удари звънецът, и после да стои така и до края на другите часове, и след това, когато удари последния звънец, той не знаеше накъде да тръгне, остана на мястото си. Около него нямаше никой, беше сам в стаята и не знаеше какво чака. Марина влезе при него и му каза да става.
-При директора ли ще ме водиш?- попита той с тиха злоба.
Х
-Защо при директора- отговори ми тя и тръгнахме към вратата. Отидохме у тях. Легнахме да спим. Разиграват ми театър. Като ми разиграват, и аз съм играч. Сутринта станах рано, измих се и седнах в хола. Когато тя стана, аз вече бях напълно готов.
-Защо си станал толкова рано?- попита ме тя. Страх я е сигурно да не свия нещо. Какво ще им свия- утрепани хора.
Х
След това тя го повика в кухнята при нея. Там започна да приготвя закуската, а той я гледаше как пали печката, как реже и стърже и си мислеше защо всички не са такива и защо когато се обръща към тях и ги пита нещо, всички го поучават с много мъдри думи, а той не искаше мъдри думи, а искаше човешки думи, защото той беше едно загубено и намерено дете, и после той като я гледаше как тя реже и стърже, без да поглежда към него, на нея и се стори, че и каза мамо. Тя цялата настръхна и изведнъж и стана горещо и гореща вълна я заля, след това потрепери от студ, след това отново и стана горещо и тогава тя се приближи до него и го погали по косата и задържа ръката си на челото му.
Х
Окончателно реших тогава да го задържа при себе си. Ако някой ме попита, ще кажа, че това е моят син и че до сега съм го носила в джоба си. Всичко щеше да се превърне в една шега за другите, но за мен и за Павел, и за Валери това нямаше да бъде шега.
Х
Знаех, че е изпуснато дете и в най-добрия случай можеше да излезе една шега, и то лоша шега. На всичко отгоре и колата започна да прекъсва, едва се прибрах вкъщи. Когато се качих горе, Марина си беше легнала. Влязох в спалнята при нея. Трябваше да я събудя и да питам какво стана с детето. Чаках да чуя, че е избягало, и не можех да разбера, защо тя е още будна и какво ми говори. Казах и, че това не може да бъде, и отидох в другата стая да видя Валери. Той спеше. Беше се отвил. Пресегнах се и го завих. Той се сви в съня си, като да се предпази от удар. Излязох от стаята.


Тагове:   врабец,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Няколко пъти го чета и препрочитам!
06.01.2009 23:02
Чисто човешка история, предадена през очите на тримата герои.
Замислих се, че хората са по-склонни да приберат в къщата си бездомно животно, от колкото бездомно дете!
Едно врабченце, птичка без гнездо. Нали врабците не свиват гнезда!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marinovdm
Категория: Лични дневници
Прочетен: 80594
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728