Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2008 12:58 - ИНТУИЦИЯ
Автор: marinovdm Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2656 Коментари: 7 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    -         От къде сте сигурен, че се е самоубила? Човекът срещу мен беше развълнуван. Облечен в джинси, риза с къс ръкав и с вратовръзка. Мустаците му-тънки, рядко срещани, създават усещане за отминали времена. Лицето, гладко избръснато-синее, което ме навежда на мисълта за две контри или електрическа самобръсначка. Бавно прекарва длан от слепоочието до брадата си. -         Обади ми се по телефона. Каза, че ще се самоубива. -         Това вече го чух- прекъснах го грубо. Бях посетил вече шест местопроизшествия, а дежурството ми още не беше преполовило.- Защо трябва да се тревожите? -         Ами вижте, тя беше подала молба за развод, щяхме да се развеждаме. После изтегли молбата си, разбирате ли, жилището беше мое, адвокатът и казал, че не може да разчита на него, тъй като е наследствено. Изтегли молбата си за развода. Възможно е да си има някой, но нали знаете, за тези неща съпругът научава последен. Гледах разсеяно ръцете му, поставени върху бюрото. С показалеца на дясната ръка изчисти някакво петънце върху китката на лявата, някъде в основата на пръстите. -         Та… обади ми се преди един час в службата, каза, че не можела повече, щяла да се самоубива. Плачеше. Не мога да търпя, когато плаче, а това за самоубийството ми го е казвала поне хиляда пъти. Нямаше да си тръгна, но и работата не ми вървеше. Попитах шефа и излязох. Интуицията ми подсказваше, че този път заплахата и не е … как да кажа, усещах, че нещо ще се случи. Много съм слушал за интуицията, но едва днес усетих какво означава тя наистина. Позвъних на входната врата, не ми отвори, отключих и влязох. Нямаше я в къщи. Нищо, рекох си, излязла е, ще се върне. Кафеварката в кухнята гъргореше, беше включена, кафето изтичаше в каничката. Седнах да я почакам. Докато чаках, притеглих чашата, която беше до кафеварката, налях си кафе, в каничката остана още, тя го пие в невъзможни количества, та изпих кафето, запалих цигара. Чаках около половин час, но не се върна. Нямаше какво да правя в къщи… тя е капризна жена, всичко може да се очаква от нея, но поне трябваше да дойде, да изключи кафеварката. Това, че беше направила кафе, означаваше, че ще иска да го пие, а това, че я нямаше, че беше оставила кафеварката включена…  - Аз пък мисля, че трябва да отидете в службата си и да изчакате края на работното време. Ще се приберете после в къщи, където тя ще ви е приготвила вечерята, и всичко ще е минало.- Какво можех да му кажа? Занимават ме с всякакви глупости. Ако се бяха развели, както казва, сега щяха да ми спестят ролята на душеприказчик. Мислех, че имам усет към престъплението и можех да се ориентирам къде го има и къде го няма. Интуицията не е работа за всеки. Мъжът стана, погледна ме малко разочаровано и тръгна към вратата. После се спря, хвана дръжката на бравата, замисли се, опита се да каже нещо, после краката му се подгънаха, посегна с ръка към гърдите си, лицето му се изкриви в гримаса, опита се да се усмихне, падна от вътрешната страна на вратата. Няколко конвулсии и потрепвания на пода и след това притихна. Можех само да го напръскам с вода, което и направих, но той не дойде на себе си. Докторът, който извиках да го прегледа, ме погледна изпод очилата си: -         Умрял е. -         Докторе, той умря в кабинета ми. Искам да знам от какво. Имам чувството, че неприятностите ще бъдат изцяло за моя сметка. Докато изнасяха трупа, потеглих за дома на починалия. Позвъних на вратата, изчаках известно време, после посегнах пак към звънеца, когато се чу шумолене от другата страна. -         Един момент.- Вратата се отвори и се показа лицето на жена, издължено, с правилни черти, лице, което не говореше нищо.
 - Какво искате?- попита тя. Не отговорих. Показах служебната си карта. Вратата се притвори, задрънча верига, после се отвори. Посочих с ръка навътре: -         Тук ли живее Васил Щерев? -         Да. Какво е станало? -         Вие трябва да сте съпругата му? -         Случило ли се е нещо?- Лицето и не изразяваше нищо друго, освен спокойствие. -         Ако може да влезем вътре. Казвам се Кирилов, дежурен следовател. Жената се измести от прага, при което пеньоарът и се разтвори и се показа за момент едно дълго бедро. После се скри. Влязох в апартамента, последван от жената. Огледах жилището. Нищо особено, жилище като жилище. Подредено. -         Какво се е случило?- жената повтори въпроса си със зле прикрито вълнение. Изгледах я продължително. Винаги ми е било трудно да съобщавам вест, каквато трябваше да съобщя. -         Знаете ли, не идвам за добро… мъжът ви… той боледувал ли е от нещо? Лицето на жената се промени, скулите и се изпънаха. -         Не… защо? -         Мъжът ви почина- не знам какво друго можех да кажа. Тя се отпусна на стола, закри лицето си с ръце, после се чу хлипане. Огледах се: Всекидневна с кухня, подредена, кафеварката- в ъгъла на мивката, блести от слънцето. Идеално измита и подредена мивка. -         Днес обаждахте ли се на съпруга си? Тя вдигна глава. -         Не. Защо ще му се обаждам? Къде е починал? -         Не сте ли го търсили, да го повикате по някакъв повод? -         Моля?... -         Вие някъде излизали ли сте? -         Не. Защо трябва да излизам? Слязох само до магазина, от другата страна на улицата, но… Нямаше как да проверя нейната истина. Нямаше как да проверя и истината на Васил Щерев. -         Искам да знам от какво е починал.- погледът и обходи мивката, съдовете- идеално измити. Аз също исках да знам от какво е починал. Огледах още един път жилището. Не намерих нищо, което да привлече вниманието ми. Два часа по-късно докторът ми каза, че Васил Щерев е бил отровен. Нямах никакви доказателства за това, кой е убиецът. Идеално измитата и блестяща кафеварка и съдове, подредената всекидневна, създаваха впечатление за уют. Сега пия кафе само ако съм го приготвил лично, без да мога да обясня, защо това е така. Навярно професионална деформация.


Тагове:   интуиция,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. voinov50 - Интересно...
19.12.2008 13:10
Весели празници!
цитирай
2. анонимен - MiraMila - продължение
19.12.2008 15:17
Разказът определено приковава вниманието. Надявам се да има продължение.
Весели празници!
цитирай
3. анонимен - Какво продължение...
19.12.2008 16:25
шокиращ край, спира дъха...
цитирай
4. анонимен - kakva intuiciq samo...,
19.12.2008 18:01
vatreshniqt glas, dori da e sas neqsna dikciq si e glas v koito otvreme na vreme se vslushvame, a nikoga ne se znae za dobro li;;))
diati
цитирай
5. dancing40 - много добре написано, чете се на ...
19.12.2008 18:27
много добре написано,чете се на един дъх и оставаш разочарован,че няма продължение......
цитирай
6. hera - Поздрави!
19.12.2008 18:37
Поздрави!
цитирай
7. marinovdm - Весели празници на всички!
20.12.2008 06:43
Нека дядо Коледа донесе на всеки от вас, каквото ви се иска! Така че, внимавайте какво ще си поискате :-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marinovdm
Категория: Лични дневници
Прочетен: 87190
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031