По Хари Кемелман
  -         Казваш, от всяко изречение от дузина думи, по логичен път, можеш да разкриеш престъпление? -         Безусловно. Следователят бавно отвори пакетче със семки и започна да чопли една по една. -         Отидох да взема сиренето от магазина, но продавачката каза, че е замръзнало. -          Какво е това? -          Думите. Нали поиска изречение от дванадесет думи, от които по логичен път да докажеш, че е извършено престъпление? -          Ти сериозно ли говориш? -          Думите са точно дванадесет. Първото изречение, което ми хрумна. Продължаваше да чопли семки. Знаех, че може да разсъждава логично, но от случайно изречение да разкрие престъпление, не ми се вярваше. -          Съгласен ли си на каса бира? -          Моля? -          Ако не можеш да разкриеш престъпление по това изречение, купуваш каса бира. -         Съгласен. Чакай да помисля… най-напред, преди да започна разсъжденията си, трябва да те предупредя, че ще работя само с шест думи. -         Защо? -         Ами защото половината от думите в това изречение представляват самопризнание на продавачката, че краде от клиентите, а няма да бъде честно, ако ти поискам бирата за нещо, което го има предварително в условието. -         Хайде де, такова нещо няма в изречението! Следователят прибра семките в джоба си. -         Чудя се, дали да не взема да ти купя една каса бира и да приключим. Боже мой, като те гледам колко си бос, мисля си, че не си заслужава, това си е направо грабеж. -         Добре де, от къде направи извода, че продавачката краде? -         От сиренето. -         Какво му е на сиренето? -         Помисли малко. -         Мисля. -         Като мислиш, кажи ми саламурата каква е? -         Каква е? -         Солена. -         Е, да… -         Като е солена, можеш ли да ми кажеш защо е замръзнало сиренето? -         Защото не е било достатъчно солено…ами че тя краде! -         Здрасти. Сети ли се? Като смениш саламурата на сиренето с прясна вода, то се обезсолява, поема вода и когато го купуваш… да ти обяснявам ли подробностите? -         Няма нужда. Това е фасулска работа…изгърмях с бирата. -         Нали ти казах, че това беше на повърхността. Лошото е, че ми останаха само шест думи. Истинското престъпление е закодирано в тях. -         Подмяташ ли ме? -         Не. Какво беше изречението: “Отидох да взема сиренето от магазина, но продавачката каза, че е замръзнало ” Приемаме, че е бяло, саламурено сирене, иначе няма какво да замръзва. Първата част е:”отидох да взема сиренето от магазина”, не : отидох да взема сирене от магазина, а именно “сиренето”. Това членуване показва, че имам право да взема определено количество. Щом е от магазина, явно ще го купувам. Имаш ли някакви възражения? Възражения нямах. -         Щом ще вземам сиренето, което ми се полага и ще го вземам от магазина, то може да е само с купони. Виждаш ли някакво несъответствие в разсъжденията ми? Трябваше да призная, че беше прав. Казах му само, че се е отплеснал от поставената задача: -         Това, че сиренето е с купони, може и да е ясно, но не ми е ясно, каква връзка има с престъплението? -         Кога сиренето е с купони? -         Когато го няма. -         А кога го няма? -         От къде да знам… когато икономиката не е в ред, когато има криза. -         А така! Война не е имало. Икономиката не е в ред. Кажи ми сега къде се развиват събитията? -         Може да бъде навсякъде. -         Може, ама не е… щом не сме след война, трябва да признаем, че това е станало в страна от комунистическия блок, някъде в източна Европа. След кратък размисъл и колебание, отново се съгласих и с това съждение. -         Ще те смути ли много, ако ти кажа, че тази страна е България? -         Ако можеш да го докажеш, няма да ме смути. -         Да знаеш някоя страна от източния блок, където сиренето е една от основните храни? Питам, защото иначе нямаше да е с купони. -         Няма друга. Изглежда, че си прав. -         Прав съм, разбира се. Това е България и ти, който отиваш да си купиш сиренето с купон, си българин. А щом е България, кажи ми кога и при какви обстоятелства българинът не е имал сирене на масата си? -         Сега го няма. -          То сега нищо няма. А щом няма, значи става въпрос за посткомунистическо или постсоциалистическо общество, не знам как ще го наречеш, но сирене няма. Като помислих за празните магазини и за огромните опашки, пак се съгласих. -         Ами щом си съгласен, тогава тези, които са докарали икономиката до там, че една традиционна храна да се дава с купони, без това да е резултат на война, без това да е резултат от земетресение, пожар, наводнение или бог знае още какво, но има резултата на катастрофа… -         Направо си е престъпление… ама чакай…! -         Ами да, а щом е престъпление, ще има и виновни. Оставям на теб да ги разкриеш. Това вече е като в кръстословицата:” Река, северна граница на България, започва с “ду” и завършва на “ав”… отивай за бирата. -         Ще отида, защо да не отида? Само че има една подробност, която прави на прах цялата ти логична постройка. В България не се купува с купони, а с талони. А ти се опитай най-напред да направиш разлика между талон и купон и тогава ми решавай логически задачи. А освен това, тепърва ни чака приватизацията. Вместо отговор, следователят извади от джоба си нов пакет печени слънчогледови семки.
б.а. Последното изречение се състои от една дузина думи.