Телевизорът синее в ъгъла. Гласът му не се чува, тъй като са го намалили докрай. Мяркат се фигури на хора, които стрелят, падат, умират. Пред екрана са седнали едно семейство и гледат телевизия. Някои от тях гледат, а други се занимават с обикновените си работи вечер.
Баба Злата плете в единия край, от време навреме повдига очилата си и поглежда телевизора.
-Филмът още ли не е започнал?
Никой не и отговаря и тя отново забожда очи в плетката си. Малко момченце на около три години се разхожда около масата, взема играчки, мести ги от едно място на друго, докато майка му се скарва:
-Престани да разхвърляш стаята, защото ще те пратя да спиш.
Малкият се свива известно време в ъгъла, след което подновява играта си. Бащата е седнал близо до майката, чете вестник, държи го пред очите си. Той също поглежда към телевизора.Чака кога ще започне филмът. Дядо Петър се е изтегнал на дивана и спи. От време навреме отваря едното око и оглежда стаята.
-Генералният ще идва.
-Да не го поканиш да дойде у нас?
-Може и да го поканя- дядото знае, че няма да го покани, но си придава важност.- Питал за мен- заключава авторитетно и затваря очите си. Бабата самодоволно се обтяга назад. Детето играе около масата. При една обиколка събаря покривката и на пода падат две чинии. Едната се счупва.
-Петьо, колко пъти съм ти казвала да не събаряш покривката? Видя ли сега какво стана?
Детето стои уплашено в ъгъла и гледа как майка му събира парчетата от чинията. Екранът на телевизора тихо синее. Вечер е. Навън не се чуват шумове. Мария отнася счупените парчета в кухнята.
-Зетко, направи по едно кафе- баба Злата се обръща към Васил, който чете вестник. Вестникът е стар.
-Кафето свърши- отговарят зетят, без да вдигне глава от вестника.
В това време на входната врата се звъни. Малкият Петьо тича да отвори. Майка му отива след него. В стаята с нахлуват с шум Валя и Златка. Дядото и бабата се оживяват. Изведнъж става шумно. Децата обясняват къде са били и защо са закъснели.
-Ах, на баба златата- не издържа баба Злата и щипе голямата.
-Не ме пипай!- сърди се тя и се прибира в стаята си.
-Защо я ощипа?- пита Васил.
-Е, голяма работа е станала- мърмори бабата.- Аз по цял ден се трепя за тях. Валя!- провиква се бабата.- Ела тук!
От другата стая не се чува никакъв звук.
-Няма ли да вечеряме най-после?- обажда се Мария.
-Ей сега, да си довърша плетката- отговаря баба Злата и започва да разплита пуловера.
Останалите мълчат, детето тича около масата. Дядо Петър се надига на лакът от дивана.
-Ще купя електронни шишове. Пускаш конеца от единия край, шишовете сами плетат.
-Петьо, ела да ми помогнеш да пренесем чиниите- Мария става от мястото си и тръгва към вратата. Малкият отива след майка си. Васил и той отива в кухнята.Влиза вътре. Не знае какво да прави и излиза. След малко се връща и взема две чинии. Носи ги в хола. Там вече има чинии и той ги връща в кухнята. От тоалетната се чува песен.
-Златка пак се е затворила с книгата в тоалетната- казва бабата - това дете… Златке, хайде излизай, ще вечеряме.
-Малкият Петьо носи хляба. Дядо Петър лежи.
-Хайде ставай де- обръща се бабата към него.
Дядото не отговаря. Прави се на заспал.
- Ставай ти казвам, виж кое време стана?
Дядото пак мълчи.
- Колко пъти ще казвам, всяка вечер правиш така?
Дядото отново мълчи. Бабата продължава да разплита плетката. Валя не се обажда от стаята си. Дядо Петър лежи на дивана.Васил се е преместил в другата стая, пуснал е портативния телевизор и гледа.Малкият Петьо носи една по една лъжиците за вечерята.
- Пак ли ще се събираме един по един- сърди се Мария.- Валя,
хайде излизай, по колко пъти ще казвам. Петьо, иди извикай баща си.
Малкият Петьо излиза да извика баща си. Отива при него.
-Татко, дай ми дъвка.
-Нямам.
Петьо се връща в хола.
-Каза ли на баща си?- пита го майка му.
- Да- отговаря важно Петьо и се покачва на стола. Мария тръгва
към другата стая. По пътя вика:
-Злате, хайде излизай, ще вечеряме.
Песента спира. Златка казва, че идва. Мария влиза при Васил.
-Василе, по колко пъти ще трябва да викам, хайде ставай.
-Идвам- Васил се надига от стола и тръгва след Мария, която от вратата вика:
- Хайде ставайте де, всяка вечер така се събираме. Василе,
сядай, Петьо, ето ти хляб, чакай да изстине яденето, духай. Злате, изми ли си ръцете? Бягай да ги измиеш!
Малкият Петьо гребва с лъжицата от чинията и духа. После
я оставя на масата.
-Няма ми лигавника.
-Ей сега- Мария вади от шкафа лигавник и го връзва на врата на Петьо.- Валя, идвай!
Вратата се отваря и Валя влиза, носи в ръцете си чанта.
-Чувам де, подреждах си нещата за утре.
Васил е седнал на масата и реже хляба.
-Татко хайде ставай де! Майко, кажи му!
-Петьо, стани де, еее, какъв си, хайде сега, ставай!- провиква се баба Злата.
Дядото се надига от дивана.
-Е, не давате на човек да подремне малко- залитайки, излиза от стаята.
- Хайде сипвай- обръща се Васил към жена си.
Тя сипва в чиниите. Васил започва да яде. Златка влиза в стаята., Валя отива да се измие на чешмата.
-Майко, хайде сядай- обръща се Мария към майка си.
-Аз не съм гладна- отговаря тя и продължава да разплита пуловера, - виж баба ти колко гладко го е изпрела.
-Хайде сядай де, една вечер да седнем като хората!
-Абе ти какво си се захванала с мен, ааа, казах ти, че не съм гладна.
Васил дояжда яденето си. Малкият Петьо духа в лъжицата. Изведнъж в стаята с трясък се стоварва музика. Дядо Петър е пуснал магнетофона с всичка сила. В къщата гърми. Бабата се опитва да надвика музиката:
-Петьо, спи тая музика! Ууу какъв човек си, като малко дете!
Музиката се усилва. След малко влиза дядо Петър. Сяда на масата. Носи две бутилки с ракия.
-Голяма работа са тези тонколони, по двеста вата- надига едното шише- наздраве!
Оставя шишетата по средата на масата. Повече няма да пие.
-Коя е моята чиния?- посяга и взема една от чиниите.- Хм, какво е това?
-Картофи. С телешко- отговаря Мария, като в този момент дроби в чинийката на малкия Петьо.
-Да имаше кой да донесе чушки- обръща се дядо Петър към Мария.
Тя става и отива за чушки. Връща се. Оставя ги на масата. Дядо Петър взема една чушка.
- Не от тези, от другия буркан трябваше да вземеш.
Мария отново излиза и носи други чушки. Връща се и сяда на
масата.
-Мария, донеси ми една чаша вода- бабата оставя плетката в скута си.
Мария става и отива за вода. Връщасе, като носи бутилка с вода и една чаша. Бабата е отворила хладилника и търси нещо диетично. Валя си налива вода в чашата. Дядо Петър надига бетилката и пие от нея.
- Недей от бутилката де- сърди се бабата.
- От бутилката ми е по-сладко- парира я дядо Петър.
- Мамо, ака ми се- малкият Петьо се е обърнал към майка си.
- Коронният номер- смее се бабата.
Мария донася гърнето и слага Петьо на него. След това сяда и взема вилицата си. Дядото се обляга на стола.
-Няма ли кой да даде едно вино?
Мария отново става. Вади отхладилника бутилка с вино. Слага
чаши на масата. Васил казва, че не иска чаша. Мария отново сяда. Бабата вади от хладилника сирене.
-Ще си пръжна малко сиренце- излиза и отива в кухнята. Васил
дояжда яденето си и става. Отива в другата стая и гледа телевизия.
Един час по късно Васил гледа телевизия. Бабата плете и
разплита, говори нещо на дядото, който спи и не чува. Магнетофонът гърми из къщата, телевизорът синее в ъгъла, но не се чува. Мария мие съдовете в кухнята. Малкият Петьо обикаля от стая в стая и търси с кого да играе. Валя чете някаква книга. Златка гледа телевизора, но не чува нищо от екрана. Петьо отдавна трябва да спи, но му се играе. През деня в къщи няма никой.